Сдружението на българските зъболекари настоява за нова регулация в професията и за обществен натиск за прилагането на европейските стандарти

Д-р Йосиф Петков от Козлодуй е избран за зъболекар на 2009 година от Сдружението на българските зъболекари. Наградата “Света Аполония” бе обявена официално на пресконференция на Сдружението днес. Д-р Петков получи преходната стъклена статуетка от миналогодишния й носител д-р Мария Джорова, председател на сдружението.

Управителният съвет на организацията използва тържествения повод, за да алармира за редица наболели проблеми на зъболекарското съсловие в България.

По данни от 2009 г. България е на едно от първите места в Европа по брой на зъболекари на глава от населението и спори за лидерската позиция само с Исландия. 8000 зъболекари обслужват българското население. В Румъния работят същия брой специалисти, но населението в северната ни съседка е доста по-многобройно. “Този брой специалисти, обаче, е твърде неравномерно разпределен в страната и е концентриран в по-голямата си част в столицата и големите градове”, обяви д-р Мария Джорова. В София работят около половината от всички зъболекари в страната. Това лишава голяма част от българските пациенти от достъп до качествено зъболечение. В малките населени места един зъболекар обслужва по няколко хиляди пациенти, което прави невъзможно качественото им лечение. “В старите членки на Европейския съюз има ясна регулация за разкриване на практики”, обясни членът на УС д-р Георги Коновски. Там броят на зъболекарските кабинети е точно регламентиран и нов зъболекар може да започне да практикува само ако купи бизнеса на свой колега или наследи практиката. “У нас е достатъчно да платиш членския си внос в зъболекарския съюз, за да започнеш работа “, обясни д-р Светлана Спасова, член на УС на сдружението. В големите градове идват хора от цялата страна, наемат апартаменти, работят, не декларират доходи. Губи държавата, а пациентите не получават качествена услуга, обясниха участниците в пресконференцията.

Всичко това води до сериозно влошаване на денталното здраве на населението в България. Според изследване през 2005 година децата до 12 години са имали по 2,5 развалени зъба, през 2008, те вече имат по 3 зъба с проблеми. Ако през 2005 г. 25% от децата до 12 г. са били със здрави зъби, то през 2008 напълно здрави са 19%. И ако през 2005 г. показателите в България и Чехия са били съизмерими, през 2008 г. в Чехия се отчита значително подобрение за разлика от спада, отчетен у нас.

Една от причините според Сдружението на българските зъболекари е, че държавата не се занимава с денталното здраве - липсват здравна карта, национални програми за профилактика, стимули за професионалистите. В Германия зъболекарите получават данъчни облекчения, ако на всеки 5 години обновяват апаратурата си. “В България, напротив, за да сложиш ренгтен в кабинета си, трябва да извървиш път, все едно откриваш ядрена централа, тъй като наредбите не са променяни в близките около 50 години”, коментира д-р Коновски. Носителят на тазгодишната наградата д-р Йосиф Петков обясни, че за да бъде озаконен малък рентген в кабинет, са необходими 6-7 месеца, не по-малко от 4000 лв., съгласието на всички живущи в сградата, където е кабинетът. Резултатът - у нас само в 1% от кабинетите имат рентгенови апарати, които са жизнено важни за провеждането на лечението, а в старите страни-членки на ЕС, процентът е 95. “Трябва да е ясно едно: без диагностика, няма качествено лечение”, подчерта д-р Петков.

“Ние не веднъж сме поставяли тези въпроси пред заинтересованите институции. Гражданското общество, обаче, е това, което трябва да настоява всички те да вземат мерки, за да осигурят равен достъп до по-качествено зъбно лечение. Обществото трябва да се интересува къде отиват парите, отпуснати от държавата по различни програми за профилактика, защото това са парите на данъкоплатците”, призова д-р Джорова.

АКЦЕНТИ
- липса на целенасочена политика и ясни правила за работа в съответствие с потребностите на населението.
Резултатът: постоянно влошаващо се здраве на населението.

- голям брой зъболекари, неравномерно разпределени в страната.
Причината: липса на здравна карта и ясен регламент за разкриване на нови практики.
Резултатът: лишаване на голяма част от населението от достъп до качествено здравеопазване.

- забавяне прилагането на европейски критерии и норми, касаещи денталните практики и доброто лечение на пациентите.
Резултат: 1 % от българските зъболекарски кабинети имат рентгени. В ЕС 95% от денталните медици са оборудвани с рентгени.