По повод многократно задавания въпрос защо индивидуалната практика за първична или специализирана дентална помощ може да бъде осъществявана само във формата на едноличен търговец, изясняваме законовите изисквания за това.
Режимът на лечебните заведения за извънболнична помощ - амбулатория за първична медицинска помощ и амбулатория за специализирана медицинска помощ, респективно на индивидуалните и групови практики, е регламентиран в Закона за лечебните заведения.
В чл. 3, ал.І е предвиден общия принцип, че лечебните заведения, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на българския закон. За тях се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дружества - националното законодателство на държавата по регистрация, доколкото в този закон не е предвидено друго. Т.е. осъществяваната извънболнична медицинска помощ се подчинява на режима на търговска дейност.
Една определена категория лечебни заведения - Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психична помощ, домовете за медикосоциални грижи, лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, са изключени от този принцип.
В ал.ІІ на чл.3 изрично е посочено, че лечебната дейност в индивидуална практика за първична или специализирана медицинска помощ, се осъществява от физически лица - лекари и лекари по дентална медицина.
В чл.13 и 14 законът е направил разграничение между индивидуалните и групови практики, без значение дали те са за първична или специализирана медицинска помощ. Индивидуалните практики се организират и осъществяват от лекар с призната специалност по обща медицина, съответно от лекар по дентална медицина, или от лекар с призната специалност извън общата, съответно от лекар по дентална медицина с призната специалност за специализираната практика. Тук няма възможност за осъществяване на дейността от няколко лекари.
Такива са груповите практики, които се осъществяват под формата на търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с призната специалност по обща медицина, съответно от лекари по дентална медицина, или лекари с една и съща призната специалност извън общата, съответно от лекари по дентална медицина с една и съща призната специалност за специализираните практики.
Когато става дума за обединяване на лекари с различни специалности за извършване на медицинска дейност, се създават медицински, дентални или медико - дентални центрове.
Всички практики подлежат на регистрация при условията и реда на чл. 40 от Закона в съответния РЦЗ.
Следователно законовата норма изрично предвижда формите за индивидуални и групови практики.
Субект на индивидуалните практики е физическо лице. Физическото лице като такова може да осъществява търговската дейност на само под формата на едноличен търговец.
Субект на груповите практики са търговско дружество в различните му видове съгласно Търговския закон или кооперация съгласно Закона за кооперациите. Според тези специални закони това са юридически лица - правен субект, различен от физическото лице.
В този смисъл е и константната законосъобразна практика на съдилищата и РЦЗ - индивидуална практика, без значение какъв е вида й - се организира и осъществява само от еднолични търговци. А съгласно Търговския закон едно физическо лице може да регистрира и осъществява търговска дейност само като един едноличен търговец - няма възможност физическото лице да има няколко такива. Докато няма пречка физическото лице да е съдружник в различни по брой и вид търговски дружества, кооперации и т.н.
Част втора.
ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Глава втора.
ВИДОВЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 8. (1) Лечебни заведения за извънболнична помощ са:
1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат:
а) индивидуална практика за първична медицинска помощ;
б) групова практика за първична медицинска помощ;
2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат:
а) индивидуална практика за специализирана медицинска помощ;
б) групова практика за специализирана медицинска помощ;
в) (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински център, дентален център и медико-дентален център;
г) диагностично-консултативен център;
3. самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Групова практика за първична медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с призната специалност по обща медицина, съответно от лекари по дентална медицина, които се регистрират по реда на чл. 40.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Групова практика за специализирана медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с една и съща призната специалност извън тази по ал. 1, съответно от лекари по дентална медицина с една и съща призната специалност, които се регистрират по реда на чл. 40.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да наемат и други лица съобразно нуждите и обема на лечебната дейност.
Чл. 15. Лицата по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 могат да сключват договори за изпълнение на медицинска дейност с фелдшери и медицински сестри (акушерки), които работят и в друго населено място.
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Медицински център, дентален център или медико-дентален център е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари и/или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Медицински център, дентален център или медико-дентален център се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност.
(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.
Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Лечебните заведения по чл. 10, т. 5 и лечебните заведения за извънболнична помощ, извън тези по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква “а” и т. 2, буква “а”, се учредяват като търговски дружества или кооперации, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, след което се регистрират по реда на чл. 40. При необходимост държавата и общините самостоятелно или съвместно с други лица могат да създават такива заведения като дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества.
